Неразбиращо-морско

Докато седях на плажа, а тъмните облаци се приближаваха с идеята да се стоварят над главата ми, всички хора се вайкаха тюхкаха как дъждът им развалил деня. А аз тихо се криех под един чадър и гледах как огромни капки падат в морето, което придобива един по-особен цвят, който може да се види само при лятна буря. Прохладните мисли в и без това доста изпушилата ми главата започнаха да се избистрят. Свежестта на вятъра ме поведе към онези най-стари и детски спомени, които не са дори образ, а само някакво странно усещане, мирис или просто състояние на въздуха. И се сетих как в горещ летен следобед играя федербал с баща ми, как седя с баба на поляната, а тя ми обяснява кое цвете какво е, как тичам между дърветата. Усетих себе си на 7, а дъждът, вместо да измива спомените ги центрофугураше в главата ми, като изваждаше по някой по-ярък и го рисуваше по пясъка. И когато отново изгря слънце, на мен ми беше мъчно. Исках си този неудържим, нежелан, силен, страстен, устремен към мен самата дъжд. Исках го, но вместо това доволни туристи си проснаха кърпите на пясъка и размазаха картините, запечатани между мен и морето. И не разбирам защо не им хареса дъжда. Аз пък искрено презирах изгрялото слънце и жегата, които отново взеха да образуват мъгла в главата ми.

И когато човек не планира нещата, те стават най-добре.
До преди две години нямах план да не живея с майка ми.
До преди два месеца нямах план да взимам стипендия.
До преди два дни нямах план да ходя до морето.
До преди два часа нямах план да взимам толкова много багаж.
До преди две минути нямах план дори да пиша това.
До преди две секунди нямах план да пуша, докато седя пред монитора.
Какво ли ще стане след малко? :)

Дълбока петъчна драма

Опитвам се да науча нещо, защото все пак утре имам изпит, но не ми се получава. Сядам пред телевизора с надеждата да чуя новините. Нищо не успявам да доловя обаче, защото съседите правят купон. Писна ми вече от тая чалга... не стига че в магазините, в такситата и в телевизионните реклами я има, а сега съм принудена и вкъщи да я слушам. Не ми остава друго освен да увелича звука.
Момче се удавило... не разбрах къде. Тока поскъпва... с не чух колко лева. Бойко се хвали колко километра от магистралата е построил (понеже той лично всеки ден отива там с мотика на рамо и започва да копа). Октоподър Паул прогнозира победа на Испания на световното. Вече ми писва. Хващам телефона и звъня на съседите. "Да, ясно ми е, че има купон. ...разбирам, че сте си пийнали, ...имате повод, ...ами добре де, само ако може по-тихичко". Хората се забавляват. Аз слушам и се удивлявам от една страна на ужасиите, които се случват всеки ден и които всяка вечер в 19.30 ми натрапват, от друга ми дожалява за пародйното подобие на държава, в което живея... А те си пиянстват и слушат добре окръглен чичка да пее "за краката ти безкрайни - шест, шест, шест" (Дано поне това шест да го видя утре в книжката си".
Решавам да си нарежа салатка и да си сипя една бира. Превключвам каналите - навсякъде хора с пистолети, които се избиват. Всичките тия филми са ми еднакви. Попадам и на музикалния канал - ужас, пак чалга. Спирам се на някакъв волейболен мач. Гледам го 10 минути, докато разбера кои отбори играят. След доста време разбирам, че това са репортажи от различни мачове. Защо ли плащам за тая кабелна, след като няма какво да гледа човек вечер. Я, някакво романтично филмче. Ето малко спокойствие. Отварям си втора бира. Филмчето не е лошо.

Колко тъжно. Почти се разплаках. След час и половина и 2 бири чалгията от долния етаж обаче продължава да ме побърква. Опитвам се отново да намеря нещо за гледане. Вече чувам и пиянско грачене. Явно са си пуснали някой голям хит. Какво им харесва на хората в текст от 2 изречения, изпят от изрусен травестит? Започват късните новини. Опитвам се да се заслушам, но вместо това в ушите ми кънти: "туп-туп-туп". Писва ми. Явно няма да се гледа телевизия тая вечер. Отварям си трета бира. Гледам тъпо в една точка и си мисля за нещата от живота.

Тая чалга не била толкова лоша. Даже имало и смислени неща. Допивам си бирата и слизам при съседите. Все пак купон има. На кого му пука за нещата от живота. Нали има пиене и поп-фолк...

Бира, футбол и псувни, облечени в червена рокля и качени на токчета

В прекрасната петъчна вечер близък мой приятел имаше рожден ден и му бяхме предложили да празнува у нас. Той, като всеки уважаващ себе си мъж, беше прекарал около 5 часа в обикаляне на супермаркети, докато си напазарува това, което му е необходимо. Дойде вкъщи с цял камион торби, около половин час преди гостите си (това не беше ли присъщо на нас - жените?!?) и започна нервно да дава нареждания кой да маже сандвичи, кой да подрежда чаши и чинии... в един момента се оказах пред хладилника, опитвайки се да натъпча половината алкохол на света вътре, докато трима мъже слагаха покривките и мажеха сандвичите. Е, не е толкова лошо малка смяна на ролите...
Когато гостите заприиждаха на мен вече ми беше писнало от суетенето на тримата ми помощниици и си бях сипала голяяяяма чаша с бира (която после се смени с водка, после с нещо друго, но не помня с какво). Знаете как е по купоните - всеки пийва, танцува, но когато има световно по футбол, обикновено всички се бият за място пред телевизора. Или пък не?!?
Мач гледахме аз и още едно момиче, а когато някой се приближеше да телевизора започвах да крещя и да го хокам да се махне от там. А на пътя ми до телевизора заставаха все мъже, които обсъждат колко са вкусни хапките с червен хайвер (Няма такава гадост, ей!!!) "Ама вие гледате ли го тоя мач? Айде сега, голяма работа".
Не казвам, че е съвсем в реда на нещата момичета да се интересуват от футбол, но когато ролите са на 100% разменени и поведенческия модел е обърнат надолу с главата, започвам да се чудя какво се случва с мъжете и жените!
Да можеха да ни видят младите дами от преди 2 века! Ето това е то - еманципация да искаш! Мъжете си говорят за рецепти, а жените псуват пред телевизора!