Едва ли точно аз, с перманентно нездравата ми пристрастеност към фейсбук, съм човек, който следва да изказва мнение по темата. Въпреки това дори за мен са странни някои от тенденциите, които социалната мрежа въвежда в общуването между хората, които без да осъзнаваме променят комуникацията ни до някаква извратена изчекната реалност. Да погледнем промените, които само за около пет години предизвика съществуването на фейсбук:
Първата стъпка беше, при
запознанство с някой, вместо добрата стара размяна на телефонни номера, да чуеш
„Ще ми дадеш ли фейсбука си”. Доста по-лесно е преди да установиш някакъв
по-личен контакт с някого, да разровиш хубавичко
профила му. А за някои абонати може да се научи много – музката, която слушат,
книгите, които четат, филмите, работата, интересите, заведенията... за около
пет минути проучване можеш да си спестиш една стандартна първа среща. Но нещата
съвсем не спират до тук.
Някои хора все по-упорито
използват фейсбук като сайт за запознанства. „Брато, коя е тая, която ти е
коментирала статуса? Ще взема да я добавя”. Веднага се прави проверка дали
„тая” е „in a relationship” и
дали има снимки с гаджето си.
Новият начин да разберем дали
някой ни харесва е борят лайкове и коментари под постовете ни. Наскоро все
по-често чувам „Тоя май те харесва, виж какви коментари ти пише”. Това как
„тоя” се държи в действителен контакт е без значение.
И другото ми любимо творение
– фейсбук ревността. „Ама, миличко, каква е тая, която ти лайква снимките? Защо
ти пише толкова често? Ама тя да не те сваля? Аууу, имате обща снимка – ебати
мръсницата, как ще си позволява тя да качва снимка с моето гадже? Ей сега ще й
пиша на стената, че е шаврантия!”. И не една, и не две двойки са имали скандали, и дори раздели, провокирани от това.
За жалост нещата не опират само
до тези отношения, а се пренасят и върху приятелските такива. „Ти вчера нали
нямаше да излизаш? Гледам че си се тагнала в Брилянтин”. Следва цупене. Като излизам с
приятели има поне един, който да каже „Не ме тагвайте тая вечер, че се крия от
еди-кой-си, който искаше да се видим”.
Най-сигурният начин да разберем,
че някой ни е сърдит, е преустановяването на лайкове и коментари. Нещо много
съмнително започва да ни чопли когато приятел, който е бил активен по стената ни,
изведнъж заглъхне. За да разрешим проблема
помежду ни започваме да се разправяме в лични съобщения. Не дай си Боже да получим seen и да не последва отговор - война!
Научаваме за важните събития като
годежи, сватби и деца от постовете по стените. Може да харесаме около 73 снимки
на бебето на някой съученик, но няма да отделим време да отидем у тях и да го видим.
Толкова много неща си казваме чрез публикации, статуси и чек-инове, че
като се срещнем нямаме за какво да говорим. Седим един срещу друг на масата и
мълчим, но взаимно коментираме постовете си
Всяка една от описаните ситуации
сама по себе си не представлява кой знае какво, но анализирането им в
съвкупност създава картинката на някаква чудовищна комуникационна простотия - отношенията
ни са се трансформирали в едно щракане по клавиатурата, а дефинирането им
зависи от статистическите данни за брой лайкове и коментари.
Да, всеки може да си каже „Това
не се отнася за мен”, но пък този всеки има поне трима приятели, които ще му се
нацупят заради качена снимка, или чек-ин, или коментар.
И поредното доказателство за
цялото това безумие – сега ще кача този възмутителен пост за фейсбук във
фейсбук.
