Притеснена съм!

Седя си аз кротко, докато се възхищавам на обширните си познания по граждански процес и ми попада една весела статия. Приключило Малкото голямо четене. Естествено, като всеки човек с подчертана страст към всичко детско решавам да видя резултата, който е следния:

1. "Пипи Дългото чорапче" от Астрид Линдгрен
2. "Хари Потър" от Джоан Роулинг
3. "Патиланско царство" от Ран Босилек
4. "Мечо Пух" от Алан Милн
5. "Емил от Льонеберя" от Астрид Линдгрен
6. "Малкият принц" от Антоан дьо Сент Екзюпери
7. "Здрач" от Стефани Майър
8. "Ян Бибиян" от Елин Пелин
9. "Карлсон, който живее на покрива" от Астрид Линдгрен
10."Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол

Разбира се, изпадам в лудешки възторг, че любимата ми Пипи е на първо място. „Брей, казвам си, днешните деца все още не са станали тоталното разочарование, за което понякога ги смятам”. Докато попадам на номер 2! След което стигам до номер 7. Връщам се на номер 2, отивам да си ударя главата в учебника по граждански процес и отново попадам на номер 7!

Все ми се струва логично, когато гласуваме за любима детска книга, все изборът да бъде концентриран около класически произведения в тази насока, което ще рече книги, станали символ на поне две поколения! С цялото ми уважение към Хари Потър и всичките му фенове, но до колкото имам спомени, последната част от тази книга излезе преди около две години. Мисля че е редно, в подобни класации да участват произведения, които са издържали на времето, защото колкото и да са читателите на Джоан Роулинг, не съм съвсем убедена, че 100 години по-късно някой ще си спомня нещо от написаното от нея. А ако е така бих била доста смутена, но все пак мнението за Хари Потър си е лично мое и не го натрапвам на никого. Притеснена съм!
Появата на ЗДРАЧ, не просто в класацията, а в първата десятка сериозно ме смути, очуди и озадачи. Първо, това не е детска книга, и второ – колкото и да е популярна и лека като четиво няма абсолютно никаква стилистична, литературна или художествена стойност! Притеснена съм!
И ако трябва да използвам разказа на моята най-добра приятелка за случка от преди няколко месеца – „Влизам аз в 5 книжарници да търся „Параграф 22”, в нито една я няма, но вместо това рафтовете са заринати от „Здрач”, „Дневниците на вампира” и всякакви бози. Притеснена съм.
Наскоро Джоан Харис, авторка, която по принцип високо ценя, написа новият си роман „Семе на злото”, в който отново се издигат в култ историите с вампири. Много съм притеснена.
Друга моя приятелка ми разказа, че видяла неин колега да чете книга със заглавие (И това изобщо не е шега) „Гордост, предразсъдъци и зомбита”. Много, много силно съм притеснена!
Проблемът ми не са вампирите като цяло. Харесвам „Интервю с вампир” (не само заради Антонио Бандерас, за когото бих се омъжила веднага!). Гледам и лигавото сериалче „Дневниците на вампира”. Притеснява ме фактът, че хората четат все по-голяма помия, а лошото е, че това се пренася и върху децата. Нека си представим класацията „Малкото голямо четене” през 2050 г.
1. Пипи дългото зъбче
2. Хари Потър и дървеният кол
3. Вампирско царство
4. Мечо пух срещу зомбита
5. Вампирът от Льонеберя
6. Малкият таласъм
7. Здрач
8. Ял-недоял (хора)
9. Карлсон, който живее в ковчега
10. Алиса в страната на смъртта.

Доста неприятни размишления ми наведе тази статия, дори и да говорим само за детските книги. Не отиват на добре нещата с литературата в България...

Чл. 23 "Ликвидация" от Кодекса на студента, във връзка с чл. 24 "Края на студентския живот"

По повод последната сесия, след която само държавните изпити ще ни делят от ежедневното еднообразие на току-що-завършилия-юрист-който-се-сцепва-от-работа-за да се доказва, ми стана едно мило и тъжно по повод края на студентския живот. Определено няма да ми липсват умопомрачителните упражнения в 7.30 сутринта, изтрещелите асистенти, скучните лекции и безкрайните сесии. Няма да ми липсва и несправедливостта по изпити, непрочетените и оценени работи, търчането между работа и университета. Но пък това значи и край на полятите (преди или след тях) изпити, излизанията с колегите, висенето в кафенетата и водените с часове разговори по телефона по повод някой предстоящ тест (А.К.). За жалост вече няма да имаме тези няколко месеца в годината, през които, въпреки че главите ни са изгърмели от ненужна информация, разполагаме с цялото време на света, колкото и малко да ни се струват дните между изпити, няма да можем да ставаме в 11 и денят ни да започва след чаша кафе в 12ч. и няма да завършва всяка вечер с бира. И в крайна сметка, колкото и близки да останат някои от нас, май вече нещата няма да са същите. Така че смятам да се порадвам на тази последна сесия, да се насладя на всеки гаден и изтощителен момент от нея, защото това наистина, както казват по американските филми, е краят на една ера.

Честит 1-ви юни! :)

Честит празник на всички деца, независимо на колко години са, защото важното е как се чувстваме!
Нека запазим детското в себе си и не се оставяме живота да ни отнеме тази щура магия, изтъкана от свобода, въображение и приключения! Нека продължим да бъдем откриватели на света и на себе си, да живеем в Льонеберя, да срещаме бели зайци, бели коне на червени петна, рицари, мускетари, индианци и кой каквото си хареса!
Това винаги е бил един от любимите ми празници и дълбоко се натъжавам, при положение, че все по-малко хора ми го честитят, включително и роднините! Със сигурност не съм особено пораснала, а и важното е, че не искам. Имаме време да бъдем възрастни, а дните, в които можем да сме деца остават все по-малко!

Любимата ми част от Малкият принц е тази. За да не забравяме, че не е хубаво да си възрастен:

"Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват:
„Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“ Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“ Едва тогава смятат, че вече го познават. Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“ Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“
Така, ако им кажете — „Доказателството, че малкият принц е съществувал, е това, че той беше очарователен, че се смееше и че искаше една овца. Когато някой иска една овца, това е доказателство, че съществува“ — те ще свият рамене и ще се отнесат с вас като с дете. Но ако им кажете — „Планетата, от която дойде той, е астероидът Б 612“ — тогава те ще се убедят и ще ви оставят на мира с въпросите си. Те са такива. Не бива да им се сърдим. Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните."