За разликата между течност за чистачки и ракия

 

Една от днешните топ-новини - младежи между живота и смъртта след консумацията на течност за чистачки, която помислили за домашна ракия.

     С цялото ми уважение към родителите на децата, които със сигурност в момента преживяват истински ужас, но любопитно ми е какви са причините за извършването на това деяние?

     Изобщо не коментирам факта, че 16 - 17 годишни деца са се наливали с бутилка от мазето. По интересният въпрос е, ако съдържанието й беше отговорило на очакваното - домашна ракия, дали някой щеше изобщо да разбере. Въпросът, разбира се, е риторичен.

     Отдавна е общодостъпен факт, че младежта се налива и прелива от алкохол. За мен странното е друго. Първо, никой родител ли не си е направил труда да обясни на децата си ефекта от алкохола. Тъй като една от основните причини за тежкото им състояние е, че са откарани в болница доста късно - защото взели симптомите за махмурлук.
     Второ, нормално ли е да държиш течности с различно съдържание в мазето, някои от които токсични, без да си направиш труда да им лепнеш по едно етикетченце, ей така - да се знае.
     Трето, склонна съм да приема, че 16-17 годишни хлапета могат да объркат вкусът на въпросната течност с този на ракията, но с тях е имало и 20-22 годишни. На тази възраст все пак следва да си придобил известна култура на пиене и да знаеш, че не всичко що е течно става за коктейл.

     И така, ако днешните деца не правят разликата между течността за чистачки и на дядо домошарката, дали могат да различат:

- нокторезачка от брадва
- бонбони от отрова за хлебарки
- целофана на букет от презерватив
- червената шапчица от червените фенери
- брошурата на мола от конституцията

и още много подобни...

   Та тук със сигурност не би била подходяща завършващата фраза на повечето ми писания - много здраве и наздраве.
   Но дано да са живи и здрави децата и да се понаучат на някои неща от живота.

Как да напиша моето „Отворено писмо” в 6 стъпки

... или самоучител по екзистенциална безполезност

Много стана модерно да се пишат отворени писма в последно време. Тъй като дълбоко и искрено вярвам в тяхната социална приложимост считам, че някой най-после трябва да проведе кратък курс по темата как се пише това чудо

Стъпка 1: Изберете правилния момент

Най-подходящите могат да се обобщят така – ако се събудите с убийствен махмурлук, поредният вид животинки-наименуван грип, силен зъбобол или най-добре - ако сте от женски пол и ви е затресъл предменструалния синдром – това е Вашият ден! Тези състояния не са степенувани по важност, но пък най-добре ако присъстват едновременно. NB! Уикендите не се препоръчват, поради долуизложените причини!

Или с други думи – светът ви е черен, слънцето свети някак си накриво, чувствате се като героиня от поредния турски сериал, която е била прелъстена и изоставена, имате желанието да спретнете един маломащабен геноцид на все още неопределена група индивиди, като в същото време изтъкнете изключителната си социална ангажираност към силно наболелите обществени проблеми – ЧЕСТИТО – готов сте за Стъпка 2.

Ако не наблюдавате никой от тези симптоми, но въпреки това искате да излеете някакви личностни проблеми имате три варианта – а) направете си блог, б) намерете здраво въже и се обесете на полилея в кухнята или в) повозете се около час в столичния градски транспорт, завирайки нос в кихащи и кашлящи баби и дечица, уверете се, че успешно се разболявате, след което се разходете пеша около час на минус 20 градуса и накрая – посетете кварталната кръчма и изпийте в изброения ред следните питиета: 3 чаши червено вино – 100 грама ракия – 2 бири – 100 грама ром. На следващата сутрин преминете към Стъпка 2.

Стъпка 2: Изберете тема

Най-бързия и лесен вариант: Включете телевизора на произволен канал. Ако сте фен на Анна Цолова или хомо-дружинката, водеща „Денят започва” на БНТ, се насочете към някой сутрешен блок. За не-ранобудните работа ще свършат всички предавания като „Часът на мама”, „Такъв е животът”, както и всяко произволно избрано от целодневната програма на bTV Lady.

След 30 минути пред телевизора в съзнанието ви бясно ще се запрескачат темите за АЕЦ Белене, пушенето на закрито, майчинските надбавки, психично-болните, скандалът с „Пайнер”, Дюнигейт, катастрофите по пътищата, прерязаните ленти, откраднатите пари, и най-вече – как ТИ (нали вече можем да си говорим на ти?) живееш ужасен живот, здравето ти се влошава,  държавата не прави нищо за теб, животът е скъп, парното струва пари, ама на теб и на ти се работи. Също така ти е висока лихвата по кредита, пък ти не си си прочел договора, който си подписал, ‘щото си малограмотен полу-идиот. Такситата си вдигат тарифите, за това искаш по-добър градски транспорт, но се возиш гратис. Чудиш се защо ли пък трябва да плащаш за кабелната телевизия, дето сега я гледаш, като можеш да се вържеш към съседа. И без това му ползваш безжичния интернет. Неприятно ти е, че Кристина Агилера и напълняла, Преслава отдавна не е правила нова песен, че излъчват BigBrother прекалено рядко… Искрено се възмущаваш на толкова много неща, че трябва да се оплачеш някъде. И тук идва следващата стъпка.

Стъпка 3: Адресат

След като темата от предходната точка изкристализира в съзнанието ти, е ясно, че тия неволи не могат да останат несподелени. Решил си вече, че ще пишеш отворено писмо, пък каквото ще да става! Най-добрата стратегия е – пращай навсякъде. Телевизии, вестници, форуми. Желателно е да отправиш писмото си до множество псевдо-институции като Български хелзинкски комитет, Българска ветроенергийна асоциация (действително съществува!), Светия синод, както и до някои популярни образи като омбудсмана, премиера, д-р Вучков, д-р Ливайн, Английската кралица или пък арменския поп.

Веднъж определен, кръгът адресати трябва да бъде публично оповестен, чрез разпращане на копие от писмото във всички социални мрежи – facebook, twitter, bg-mama, както и да се сведе до знанието на тати, баба, леля, и всички роднини по права и съребрена линия до шеста степен.

Стъпка 4: Изложение на проблема

В зависимост от избраната съгласно стъпка 2 тема, започни да пишеш всичко, което те вълнува. За да се получи целения ефект на отвореното писмо е важно да избереш тема, по която си подготвен колкото Винету е бил запознат с iphone 5. Възможно, и се препоръчва, да бъдат заложени два или повече акцента, като например „Високите цени на винетките и евросубсидията за Пайнер”, от която ясно да си проличи позицията ти тип „Протестирам за това, ‘щото не ми харесва”. Избягвай икономическата и правна обосновка, както и всяка терминология, надскачаща речника на четвъртокласник. Увери се, че текстът звучи отчаяно и би предизвикал състрадание и у Хитлер. Препоръчителни са изречения като, но не само: „Животът в тази държава не може да продължава така”, „На ръба на оцеляването сме”, „Чувствам се дискриминиран”, „Обмислям самоубийство”.  Докарай обем поне 5 страници. NB! Използването на Spelling check е строго забранено. 

Стъпка 5: Посочване на автора

            Подпиши себе си, роднините, приятелите, съседите от входа, магазинерката Гинка от плод-зеленчука и бай Иван, който продава вестници на спирката. Ако броят на имената не изпълва поне още две страници се обърни към пътниците в трамвая, ония съмнителни типове, които пият бира в градинката на театъра, и колегите на чичо си. Обясни им, че е за добра кауза, пък те, нали са също така онеправдани, с грейнал поглед и светнала усмивка ще те подкрепят, ще се зарадват, че „Ей, все още има надежда за тая държава, виж как се е заел тоя човек”.

Стъпка 6: Изпращане

За да не се загуби колосалният ти труд направи около 7 резервни копия (на ксерокса в „Студентски” за по 3 стотинки). Изпрати епичния си текст до избраните от стъпка 3 адресати по пощата, e-mail –a, факса, като за по-голяма сигурност го пусни по водосточната тръба и изпробвай димни сигнали. Остани вкъщи и чакай някой да се свърже с теб, защото в крайна сметка кой не се вълнуват от притесненията на безполезен и интелектуално импотентен индивид, който вместо да бъде полезен или да реши проблемите си, тъпче мазна баница пред телевизора и клати неодобрително глава?

В случай на неуспех повтори изброените стъпки, докато някой отрази псевдо-интелектуалните ти напъни или докато се превърнеш в алкохолик от честата употреба на стъпка 1.  А междувременно съседското момче ще е завършило икономика, или финанси, или право, ще има собствен бизнес и ще си уреди живота, вместо да хленчи тук и там в отчаяни опити някой друг да му оправи живота.

Приказката за червената шапчица, разказана от юрист

Тъй като наскоро попаднах на статия, озаглавена "Ако Фройд беше разказал Червената шапчица"  (http://www.webcafe.bg/id_1069596487_Ako_Froyd_beshe_razkazal_Chervenata_shapchitsa_) , реших да дам и един също толкова алтернативен преглед. 

Червената шапчица живеела в Урегулиран поземлен имот (УПИ), предназначен за жилищни нужди, находящ се в малко село, разположен в непосредствена близост до имоти, част от държавния горски фонд. От другата част на горските територии се намирал недвижимият имот на нейната роднина от втора степен по права линия.

В изпълнение на периодичното си задължението си за издръжка и гледане, срещу което нейната баба й прехвърлила собствеността върху къщата, Червената шапчица се отправила към горските територии, с цел да престира на баба си хранителни продукти, като спази уговореното местоизпълнение – в къщата на бабата.

Поради неизпълнение на задълженията на общината, да поддържа и маркира общинските пътища, Червената шапчица била въведена в заблуждение и тръгнала по един пуст, третокласен път. Там срещнала Вълка – субект, притежаващ свидетелство за съдимост дълго четири страници. Той се опитал да я убеди да сключат договор за дарение, по силата на който Червената шапчица да му предостави безвъзмездно съдържанието на носената от нея кошница. Тъй като опитът му се оказал негоден, в съзнанието му се формирал умисъл към други престъпления. Той се възползвал от незнанието и неосведомеността на Червената шапчица във връзка с пътната мрежа и кадастралната карта, и я насочил в неправилна посока. Същевременно стигнал първи до цитирания недвижим имот, собственост на бабата, и извършил умишлено убийство по особено жесток начин – чрез изяждане на жертвата.

Когато Червената шапчица пристигнала на местопрестъплението, субектът, след като осъществил състава на престъплението измама, извършил второ убийство. В този момент се появил органът на власт и при превишаване на служебните си задължения изокрмил престъпника. С това свое действие той нарушил правото му на справедлив процес, както и още редица текстове от Конвенцията за защита правата на човека и в крайна сметка, държавата била осъдена от Съда в Страсбург.