Истината за не/ученето :)

Защо не ти върви на изпитите?
Една година има 365 дни, през които можеш да учиш.
Kато махнем 52 недели ти остават 313.
През лятото има 50 дни, през които е много горещо за да учиш, така че ти остават 263.
Спиш по 8 часа, което прави 122 дена, тоест вече си със 141.
Ако си дадеш 1 час на ден, за да правиш каквото ти харесва, губиш още 15 и оставаш със 126.
По 2 часа хабиш за ядене, по този начин използваш 30 дни. Остават ти 96.
Хабиш 1 час на ден в разговори с приятели и роднини, това ти отнема още 15. Оставаш с 81
Изпити и тестове като минимум ти отнемат 35 дена от годината, така че остават само 46.
Изваждаме приблизително 40 дни за почивки и празници, оставаш само с 6.
Да кажем, че минимум 3 дни си болен, така остават 3 дни, в които да учиш.
Да кажем, че излизаш само 2 дни.
Остава 1, но този единствен ден е рождения ти ден, така че...
Извод: Ученето е безсмислено.
...

Един приятел го постна на стената си, а на мен ми идва прекалено дълго, за да го постна като статус във ФБ :)

Честит международен ден на детската книга!

На няколко места прочетох, че днес е международен ден на детската книга. Не знаех, че и такъв има, но пък ми стана едно такова весело и спокойно. Започнах да си припомням стотиците детски книжки, които съм изчела, и които обожавам, и които с удоволствие някой ден бих си препрочела до една! Спомних си как, когато се чувствах самотна си говорех с въображаемите приятели, всеки от които беше герой от книжка. То не бяха малки принцове, щастливи принцове, просещи принцове, принцеси с грахови зърна под дупето, томсойеровци, хъкълберифиновцеи, малки русалки, малки мукове, и разбира се - любимата ми Пипи. И ако на Алиса й се е виждала странна Страната на чудесата, аз определено си имах страна, каквато ако тя беше видяла, нейната щеше да й се стори скучна. И определено всичките тия стотици книжки, от които мога да се сетя само за една 10-та, са ми повлияли и изградили по начин, по който никой жив човек не би могъл. Така че, честит празник на тези, които обичат щурия свят на детската литература и на тези, които живеят в него (на последните искрено им завиждам!).