понеделник, 17 октомври 2011 г.

Държавен изпит по ГПН в 10 филма

Замислих се тия дни на какво прилича подготовката ми за държавния изпит по ГПН и тъй като първоначално я виждах като трагедия, след това като ужас, в един момент дори като предизвикателство, фантастика, екшън и накрая вече ме избива на комедия, мисля че мога да извърша следния сравнително-киномански анализ:

1. Приликата с "Титаник" е поразителна - само тези с връзките могат да разчитат на сигурно измъкване от ситуацията;
2. Може би най-пълното покриване на сюжетни линии - "Ах, този джаз". Пичът правеше едно и също ден след ден, след ден, след ден, докато това го уби. Ама той поне харесваше това, което прави;
3. Драмата на "Ромео и Жулиета" изглежда по-благосклонна, защото в крайна сметка двамата се отървават от мъките, а това чудо тук край няма;
4. Сюжетът на "Знам какво направи миналото лято" пък е абсолютно неприложим, защото не знам нищо от дисциплините, които съм държала това лято, пък за минали да не говорим;
5. В Последен изход ги убиваха бавно, мъчително и най-вече нелепо един по един. Не е нужно да пояснявам връзката;
6. "Индиана Джоунс" бъркаше в една дупка в скала, от където излизаха насекоми и не знаеше какво ще изтегли. По едно време и сърца вадеше. Абе, "Храмът на обречените" - както си му е реда!
7. След известно наблюдение фасадата на СУ започна подозрително да ми прилича на Звездата на смъртта. А някои персонажи са си същински Вейдър! Може и Терминатор.
8. Разбира се при всяко едно "Ех, ако имах само още един ден" ми изскача идеята на "Завръщане в бъдещето"
9. Не изключвам употребата на някои от хватките на Джеки Чан върху екзаминаторите;
10. В крайна сметка обаче всички се надява всичко да приключи като в "Поредния ергенски запой"

Всички прилики и разлики с действителни лица и събития са напълно случайни!

понеделник, 3 октомври 2011 г.

Вместимостта на едно мъничко килерче...

Шерлок Холмс, из някоя от многобройните истории на Артър Конан Дойл, казваше следното (цитирам по памет): "човешкият мозък прилича на килер с много скринове и много малки чекмедженца. За всяко нещо си има чекмедже, в което да попадне. В определен момент всеки килер се препълва и трябва да бъде разчистен. Така работи и човешкият мозък - трябва да изхвърли част от старата и ненужна информация, за да я замени с нова, иначе килерът ще се задръсти"
Тъй като очевидно моето килерченце е с малка вместимост, ми се оказва доста трудно да вместя цялата информация за държавните изпити в него, така че се налага да разчиствам доста и да изхвърля съдържанието на много рафтчета, полички и шкафчета.
За това, скъпи приятели, моля не ми се сърдете, ако след време не ви поздравявам по улиците - възможно е да сте били изместени от някоя правна норма!