Прекрасно е да се събудиш и да осъзнаеш, че най-после НЕ СИ СТУДЕНТ!!! А когато това стане на 8ми декември и навън вали сняг е просто неописуемо! И смятам просто да седя на дивана цял ден, да блея през прозореца и да се радвам на снега и на бездействието!
А ми се иска да споделя няколко думи за празника. Понеже вече изчетох всякакви бози относно на кого колко ще му липсва студентството, колко било хубаво и т.н. аз пък искам най-отговорно да заявя: на мен НЯМА да ми липсва нито минута от вековете, прекарани в СУ! На човек обикновено му липсват две неща - знанията и хората. Аз пък и да искам, от тук нататък няма как да се спася от това да се сблъсквам с право всеки ден, така че това отпада. А относно хората, съм убедена, че всички колеги, които обичам ще си бъдат до мен така или иначе, защото вече ни свързва нещо далеч по-силно от седенето на банките един до друг. Така че генералният ми извод е Наздраве и само Напред! :)
