Чак сега осъзнавам, че съм занемарила душевно-егоцентричните си излияния и тази година все още не съм се разписала на каквато и да било тема. И както винаги - когато дойде моментът да седна и да уча за изпити се обръщам към всякакви по-интересни дейности.
След полу-успешното решаване на няколко казуса по международно частно право почувствах прилив на енергия и вместо да заспя над Регламент 44/2001 ми се прииска да правя куп други неща. Прииска ми се да се кача на Витоша и да карам ски в 9 вечерта. За целта обаче трябва да се науча да карам ски, което съм си поставила за цел тази зима. Прииска ми се да имам повече свободно време, да спра да бъда зависима - да не съм зависима от университет, работа, дори от цигарите. Прииска ми се вече да е лято, да знам, че само държавните изпити ме делят от завършването, да седя на необитаемите плажове покрай Ахтопол с Васко и Надето, да пием мента със спрайт, да слушаме Amsterdam и да плющим карти. Прииска ми се малко след това да се покатеря на някой връх и да спя на палатка, като преди това седим край огъня до 3 през нощта с Диди и Карен. Прииска ми се да гледам как есенния дъжд вали и капките се стичат по прозорците с нови пердета. Също ми се прииска да пия с Ади, Силвето, Юли и другите колеги след взимането и на последния държавен изпит. И пак да е Коледа. И този път да бъда с всички роднини на едно място. И като цяло да ги виждам по-често през годината. И да имам още повече поводи да се усмихвам...
Всъщност това май е списъкът ми със задачки за 2011. Със сигурност има много още какво да се добави, но това е, за което се сещам в 00:23ч. след няколко часа решаване на казуси и Регламент 44/2001
