Докато блея в прозореца по време на безобразно скучна лекция, в главата ми изниква смътен спомен, от онези, които са супер бледи и размазани и се чудиш понякога дали въобще е имало такова нещо. Виждам себе си, сред огромна тълпа, късно вечер, качена на конче на раменете на баща ми, който развява синьо знаменце. Нашите са ми разказвали, че са ме мъкнели по онези митинги и протести, които си спомням много разпокъсано. Разказвали са ми, че всичко започва от студентите, че те са тези, които държат бъдещето, които, ако решат, затварят улици и площади и свалят правителства.
В духа на отминалия преди няколко дни Ден на будителите, не мога да си представя подобно нещо. Определено имаме нужда не само от подбуждане, а от една здраво раздрусване и лисване на кофа с вода. В момента всеки студент в така елитния СУ е недоволен – я от липса на парно, я от лошите условия в общежитията, я от липса на пари за стипендии, а някои просто не харесват мизерията, която струи от всяка тухла във внушителната му сграда. Но никой не протестира. И понеже сме овце, Академичният съвет излезе да протестира вместо нас, може би с надеждата, че това ще ни подтикне към някакво елементарно изразяване на гражданска позиция, но със никакъв успех. Не мога да проумея, че от 2000 човека само в специалността право, имаше точно 5 на така наречения протест, като включвам и себе си в това число.
И като едно обобщение на искреното ми възмущение – всеки мрънка и никой не прави нищо по въпроса. Не само в СУ, не само в образованието, а в цялото ни подобие на държава. Не мога да стоя и да гледам спокойно как всичко покрай мен се разпада и да не ми дреме! Не мога да повярвам, че има хора, които живеят по този начин! Не мога да проумея какво стана с децата, които ни влачеха на митинг и как е възможно това, с което сме закърмени да е така закърняло. Заслужаваме си всичко, което ни се случва, че и повече. Аз пък ще си протестирам наум, докато се намерят и други, които да подкрепят това, в което вярвам – изразяването на елементарна позиция!
