За разните му там годишнини и национални празници

24 май, 3 март, 2 юни, 6 септември, 22 септември...
Какво ви говорят тези дати? Ако все пак ги свързвате с някакво събитие или личност - честито, вие сте не-най-големия-галфон в България.
Напоследък забелязвам 2 типа българи - за едните Васил Левски е символист, а Яворов - революционер, а за другите Васил Левски съществува само на 19ти февруари. За първата група дори не искам да размишлявам, защото такива същества ме провокират да им спретна един мъничък геноцид.
Вторите обаче са особено интересни. При тях се проявява един синдром, известен като Facebook патриотизъм. Такъв човек може да не знае кога е роден Васил Левски, да е чувал, че той бил там някакъв си апостол на свободата, ама какво точно се с случило с него и какъв е приносът му за човечеството, не им е особено ясен. Но дойде ли ден, в който честваме смъртта му започват да заливат социалните мрежи с едни снимки, стихове, клипове и сърцераздирателни излияния под формата на собствени или дочути от някъде мисли. Видиш ли да покажем на всички в интернет пространството какви сме патриоти... На трети март са български флагове, на 24 май - "Върви народе възродени"... И аз съм ги поствала, какво си мислите. Но напоследък ми се струва, че този изфабрикуван за пред интернет-приятелите порив на съпричастност, патриотизъм или социална ангажираност, става голяма мода. И след като днес прочетох няколко поста на тема колко безсмислена е била саможертвата на Левски, вече започна леко да ми кипва. Ами, мама му стара, това зависи от нас. Не от "тях", не от управляващите, не от държавата, а от всеки един от НАС, които заливаме фейсбук с подобни заключения. И не днес, а всеки един ден от годината. Защото ако всички, които ДНЕС качиха снимка на Васил Левски или откъс от елегията на Ботев, бяха отделили 1 ден от живота си да помислят как да постигнем това, за което Апостола се е борил, голяма част от проблемите можеше да имат решение. Но по стара българска традиция се сещаме за подобни идеали само в един ден, който е отбелязан от производителите на календари в червено, в който всички заливат ФБ със снимки, цитати и всякакви разсъждения относно напразната саможертва на революционерите... Аз пък няма да кача снимка. Не защото не съм съпричастна, а защото не съм от хората, които си навиват римайндър на телефона за деня, в който трябва да проявят някаква гражданска позиция!

Кой какво и защо празнува...

Винаги съм твърдяла, че Св. Валентин не е нищо друго освен една извратена-сладникаво-католическа-американистична изгъзица, по която твърде много хора се превъзнасят, подценявайки хубавия български празник Трифон Зарезан (бил той и по стар стил). И не го казвам само заради подчертаната си страст към виното, за тези, които веднага ще ме заклеймят като долна-лишена от душа и чувства-пияница.
Напоследък започнах да го приемам по-леко - обичат се хората, защо пък да не си направят по един мил жест или романтична вечер. Мой си е проблемът, че не съм на такава вълна.
Тази година обаче нещо в чревния ми тракт започна леко, но набирайки бързо скорост, стремглаво да се запътва към хранопровода ми. Желанието да повърна от всички сърца, зайци, мечки, патки, рози и бонбони е особено засилено. Едно е да няма с кого да изпише по кафе след работа "защото е св. валентин", но когато собствената ти майка те отреже по същата причина, започваш да се чудиш къде е проблема. И все пак упорито продължавам да твърдя, че е някъде извън моя телевизор.
Проблемът за страстта на българина да се приобщи към всяка плоска американска традиция, бълвана от Холивуд, не е от днес. Защо обаче тази масова психоза става все по-силна и по-заразна нямам обяснение. Отказвам да й се поддам и да се присъединявам към стадото от червени овце, гушнали сърца, които са делегирали мозъците си на 20th century fox!
Празнувайте си, щом ви харесва, но моля не ме натрапвайте липсата си на традиция и интелектуалната си импотентност!