Авторските права в България – terra incognita за онлайн пространството

Нямам претенциите да се наричам автор. От време на време пиша разни забавни истории, някои от тях съм изпращала на webcafe.bg, други просто си седят в блога ми.

Има обаче едно нещо, наречено Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), което, за жалост, електронните медии у нас никак не познават, което в даден момент би могло да им създаде сериозни неприятности. Изводите си правя въз основа на следното:

1. Проста фактология

Преди време написах текст, озаглавен „Юридически прочит на Червената шапчица”, който е публикуван в личния ми блог. Изпратих го в редакцията на webcafe.bg, където беше поместен на 08.02.2013 г. и бях посочена за автор на текста. До тук – добре.

Днес моя приятелка открила същия текст в някакъв си сайт, наречен www.highviewart.com. Както е видно от линка - http://www.highviewart.com/articles/view/2240, името ми не е отбелязано. Не е цитиран и източникът, от където е взета публикацията.

Текстът е копиран буквално, което си личи от поставената пояснителна звездичка до думата „престация” и даването на значението й под текста – това обяснение липсва в оригиналния текст и е направено от редакцията на webcafe.bg.

Тъй като любопитството ми се събуди потърсих заглавието на текста си в Гугъл. Оказа се, че той е копиран в десетки сайтове, включително и лични блогове, не само без мое разрешение, но и без знанието ми. А пък за посочване на автора и дума не може да става. В някои от сайтовете поне е упоменато, че източник е webcafe.bg, но това не прави нарушението по-малко. Цитирам само някои от тези уеб-сайтове:

www.dnes.bg;

http://www.zona-news.com/displaynews/68884;

http://www.peshterainfo.com;

http://jordansilistra.blogspot.com/2014/04/httpwwwwebcafebg.html;

По случайност съм адвокат и имам някаква представа как са уредени подобни отношения и какви могат да бъдат последиците от подобни правонарушения.

Написах няколко гневни email-а до цитираните сайтове, в които съм посочила конкретните законови разпоредби, които се нарушават и тактично напомням, че за използване на мое произведение се дължи заплащане на възнаграждение, както и обезщетение за разпространение без разрешението ми. Също така ги информирах, че е редно името ми да бъде посочено, и че дори да свалят публикациите, нарушението е налице, тъй като в интернет регистрите има достатъчно данни какво е било публикувано, кога, и кога е изтрито.

Колегите от dnes.bg свалиха статията само след час, но отговор не получих. А в крайна сметка премахването на текста съвсем не беше целта ми.

2. Какво всъщност представлява авторското право?

Авторските права са от категорията на т. нар. „абсолютни права” – на тях съответстват задължения от страна на всички правни субекти. Носителят на абсолютното субективно право има възможността да иска от всички лица да се въздържат от нарушаването на правото му. Абсолютните права се ползват със защита срещу всяко нарушение, независимо от кого е извършено.

Авторските права се делят основно на имуществени и неимуществени. Най-важното неимуществено право е отразено от законодателя в чл. 15, ал. 1, т. 4, ЗАПСП - авторът има право да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението. Най-основното имуществено право е отразено в чл. 19, ЗАПСП - Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.

Съгласно чл. 15, ЗАПСП авторът има право да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това. Изпращането на мой текст до определена електронна медия, определено съдържа съгласие тази медия да го разгласи. Но това не води до съгласие по отношение на всякакви знайни и незнайни уебсайтове.

3. Защита на авторското право

Законодателството предвижда много и различни способи за защита срещу нарушаване на авторските права. Предвидена е адимистративно-наказателна отговорност, изразяваща се в налагането на глоби и имуществени санкции в размер на две хиляди до двадесет хиляди лева (чл. 97, ЗАПСП).

Уредена и е гражданска отговорност, която цели възмездяване на правата на автора за сметка на нарушителя – осъждането му да заплати имуществени и неимуществени вреди, които се определят от съда по всеки конкретен казус.

А това, което малко от медиите знаят, е че Назателният кодекс предвижда и наказателна отговорност за тези нарушения - Чл. 172а. Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

Дадох пример с мой текст, тъй като за пръв път лично се убедих в нещо, което много от нас знаят, но обикновено не ги интересува. Както казах – нямам претенциите да се наричам автор, но по смисъла на ЗАПСП съм такъв. Интересно ми е как седи въпросът с хората, които пишат на професионално ниво – писатели, журналисти, критици... Ами фотографите, дизайнерите и музикантите? Дали всички те нехаят за правата си или просто са се примирили?

Сега остава въпросът – защо онлайн изданията си мислят, че ЗАПСП е написан само за красота – дали защото не знаят за съществуването му, или защото всеки, чиито права са нарушени, махва с ръка и си казва „майната му”. Крайно време е авторите в България, независимо дали говорим за артисти, художници, фотографи, писатели или за прости блогъри като мен, да започнат да търсят правата си, защото докато някой не създаде трайна практика, състояща се в преследването на нарушителите на авторски права и наказването им, този хаос ще продължава.

Диана Попова

Комуникацията, която фейсбук наложи

Едва ли точно аз, с перманентно нездравата ми пристрастеност към фейсбук, съм човек, който следва да изказва мнение по темата. Въпреки това дори за мен са странни някои от тенденциите, които социалната мрежа въвежда в общуването между хората, които без да осъзнаваме променят комуникацията ни до някаква извратена изчекната реалност. Да погледнем промените, които само за около пет години предизвика съществуването на фейсбук:

Първата стъпка беше, при запознанство с някой, вместо добрата стара размяна на телефонни номера, да чуеш „Ще ми дадеш ли фейсбука си”. Доста по-лесно е преди да установиш някакъв по-личен контакт с някого, да разровиш хубавичко профила му. А за някои абонати може да се научи много – музката, която слушат, книгите, които четат, филмите, работата, интересите, заведенията... за около пет минути проучване можеш да си спестиш една стандартна първа среща. Но нещата съвсем не спират до тук.

Някои хора все по-упорито използват фейсбук като сайт за запознанства. „Брато, коя е тая, която ти е коментирала статуса? Ще взема да я добавя”. Веднага се прави проверка дали „тая” е „in a relationship” и дали има снимки с гаджето си.

Новият начин да разберем дали някой ни харесва е борят лайкове и коментари под постовете ни. Наскоро все по-често чувам „Тоя май те харесва, виж какви коментари ти пише”. Това как „тоя” се държи в действителен контакт е без значение.

И другото ми любимо творение – фейсбук ревността. „Ама, миличко, каква е тая, която ти лайква снимките? Защо ти пише толкова често? Ама тя да не те сваля? Аууу, имате обща снимка – ебати мръсницата, как ще си позволява тя да качва снимка с моето гадже? Ей сега ще й пиша на стената, че е шаврантия!”. И не една, и не две двойки са имали скандали, и дори раздели, провокирани от това.

За жалост нещата не опират само до тези отношения, а се пренасят и върху приятелските такива. „Ти вчера нали нямаше да излизаш? Гледам че си се тагнала в Брилянтин”. Следва цупене. Като излизам с приятели има поне един, който да каже „Не ме тагвайте тая вечер, че се крия от еди-кой-си, който искаше да се видим”.

Най-сигурният начин да разберем, че някой ни е сърдит, е преустановяването на лайкове и коментари. Нещо много съмнително започва да ни чопли когато приятел, който е бил активен по стената ни, изведнъж заглъхне. За да разрешим проблема помежду ни започваме да се разправяме в лични съобщения. Не дай си Боже да получим seen и да не последва отговор - война!

Научаваме за важните събития като годежи, сватби и деца от постовете по стените. Може да харесаме около 73 снимки на бебето на някой съученик, но няма да отделим време да отидем у тях и да го видим.

Толкова много неща си казваме чрез публикации, статуси и чек-инове, че като се срещнем нямаме за какво да говорим. Седим един срещу друг на масата и мълчим, но взаимно коментираме постовете си

Всяка една от описаните ситуации сама по себе си не представлява кой знае какво, но анализирането им в съвкупност създава картинката на някаква чудовищна комуникационна простотия - отношенията ни са се трансформирали в едно щракане по клавиатурата, а дефинирането им зависи от статистическите данни за брой лайкове и коментари.

Да, всеки може да си каже „Това не се отнася за мен”, но пък този всеки има поне трима приятели, които ще му се нацупят заради качена снимка, или чек-ин, или коментар.

И поредното доказателство за цялото това безумие – сега ще кача този възмутителен пост за фейсбук във фейсбук.

Кратък синтез на образа на съвременния индивид, какъвто ни го представят телевизионните реклами

Тъй като мъжете постоянно обвиняват жените, че не знаем какво искаме, се опитах да направя малко емпирично изследване на тема какво ни се предлага, а оттам да разбера евентуално какво търсим. Нищо не разбирам от икономика, ама нали търсенето определяло предлагането…

Очевидино всяка жена на този свят си мечтае за по-плътна и гъста коса и по-дълготраен ефект на боята. Ако не успее да го постигне се примирява с измиване и сешоар в супермаркета.

За да бъде уверена, секси и сияйна, тя задължително отива на парти с бутилка омекотител в ръка, за да може демонстративно да го плесне на масата при първия комплимент, който получи. Обича да носи красиви дрехи, само за да ги наклепа със спагети и да тества препарата за пране на приятелката си – трябва да е Савекс. Но тя самата използва Коколино, чийто аромат се запазва до 6 седмици. Как го знае? Явно пере веднъж на месец и половина. Най-често се случва по време на месечният й цикъл, защото си умира да носи бял панталон точно в тези моменти..

И нямаше да е толкова щастлива, ако страдаше от цистит.

Преди година е взела кредит, за да се запише в готварско училище. Е, все още не е майстор готвач, и още е на предишната си работа, но явно е имала нужда да похарчи едни пари, които да връща, заедно с лихвата, в продължение на едно десетилетие.

Да обърнем поглед към мъжете – за тях най-важното е грижата за кожата на лицето. Бръснат се по няколко пъти на ден и прекарват в банята повече време от половинката си. Обръщат се най-вече след коса, изпълнена с обем.

И да не забравяме, че всички заедно страдат от редица болести – от простуда и грип, през главоболие, сърдечни проблеми, газове и хемороиди. Приемат поне седем продукта, съдържащи гинкобилоба и американска червена боровинка. Понеже боровинки в България нямаме….

Жената на средна възраст пропуска скок с парашут с дъщеря си, защото има разстройство – не разбирам пък какво й дреме, като така или иначе най-вероятно ще се насере…

И ако горните редове описват образ, който силно ви притеснява, не страдайте – вече ни рекламират и антидепресанти. Ако поръчате веднага – получавате и въже, на което да се провесите от полилея пред телевизора.