Нямам
претенциите да се наричам автор. От време на време пиша разни забавни истории,
някои от тях съм изпращала на webcafe.bg,
други просто си седят в блога ми.
Има обаче едно нещо, наречено
Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), което, за жалост,
електронните медии у нас никак не познават, което в даден момент би могло да им
създаде сериозни неприятности. Изводите си правя въз основа на следното:
1. Проста фактология
Преди време написах текст,
озаглавен „Юридически прочит на Червената шапчица”, който е публикуван в личния
ми блог. Изпратих го в редакцията на webcafe.bg, където беше поместен на 08.02.2013 г. и
бях посочена за автор на текста. До тук – добре.
Днес моя приятелка открила същия
текст в някакъв си сайт, наречен www.highviewart.com.
Както е видно от линка - http://www.highviewart.com/articles/view/2240,
името ми не е отбелязано. Не е цитиран и източникът, от където е взета
публикацията.
Текстът е копиран буквално, което
си личи от поставената пояснителна звездичка до думата „престация” и даването
на значението й под текста – това обяснение липсва в оригиналния текст и е
направено от редакцията на webcafe.bg.
Тъй като любопитството ми се
събуди потърсих заглавието на текста си в Гугъл. Оказа се, че той е копиран в
десетки сайтове, включително и лични блогове, не само без мое разрешение, но и
без знанието ми. А пък за посочване на автора и дума не може да става. В някои от сайтовете поне е
упоменато, че източник е webcafe.bg,
но това не прави нарушението по-малко. Цитирам само някои от тези уеб-сайтове:
По случайност съм адвокат и имам
някаква представа как са уредени подобни отношения и какви могат да бъдат
последиците от подобни правонарушения.
Написах няколко гневни email-а до цитираните сайтове, в които съм посочила
конкретните законови разпоредби,
които се нарушават и тактично напомням, че за използване на мое
произведение се дължи заплащане на възнаграждение, както и обезщетение за
разпространение без разрешението ми. Също така ги информирах, че е редно името
ми да бъде посочено, и че дори да свалят публикациите, нарушението е налице,
тъй като в интернет регистрите има достатъчно данни какво е било публикувано,
кога, и кога е изтрито.
Колегите от dnes.bg свалиха статията само след час,
но отговор не получих. А в крайна сметка премахването на текста съвсем не беше
целта ми.
2. Какво всъщност представлява
авторското право?
Авторските права са от
категорията на т. нар. „абсолютни права” – на тях съответстват задължения от
страна на всички правни субекти. Носителят на абсолютното субективно право има
възможността да иска от всички лица да се въздържат от нарушаването на правото
му. Абсолютните права се ползват със защита срещу всяко нарушение, независимо
от кого е извършено.
Авторските права се делят основно
на имуществени и неимуществени. Най-важното неимуществено право е отразено от
законодателя в чл. 15, ал. 1, т. 4, ЗАПСП - авторът има право да иска името му,
псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по
съответния начин при всяко използване на произведението. Най-основното
имуществено право е отразено в чл. 19, ЗАПСП - Авторът има право на
възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно
използване на същия вид.
Съгласно чл. 15, ЗАПСП авторът
има право да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено
и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това. Изпращането на мой текст до определена
електронна медия, определено съдържа съгласие тази медия да го разгласи. Но
това не води до съгласие по отношение на всякакви знайни и незнайни уебсайтове.
3. Защита на авторското право
Законодателството предвижда много
и различни способи за защита срещу нарушаване на авторските права. Предвидена е
адимистративно-наказателна отговорност, изразяваща се в налагането на глоби и
имуществени санкции в размер на две
хиляди до двадесет хиляди лева (чл. 97, ЗАПСП).
Уредена и е гражданска
отговорност, която цели възмездяване на правата на автора за сметка на
нарушителя – осъждането му да заплати имуществени и неимуществени вреди, които
се определят от съда по всеки конкретен казус.
А това, което малко от медиите
знаят, е че Назателният кодекс предвижда и наказателна отговорност за тези
нарушения - Чл. 172а. Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или
предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него
право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя
на съответното право, се наказва с лишаване
от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.
Дадох пример с мой текст, тъй
като за пръв път лично се убедих в нещо, което много от нас знаят, но
обикновено не ги интересува. Както казах – нямам претенциите да се наричам
автор, но по смисъла на ЗАПСП съм такъв. Интересно ми е как седи въпросът с
хората, които пишат на професионално ниво – писатели, журналисти, критици...
Ами фотографите, дизайнерите и музикантите? Дали всички те нехаят за правата си
или просто са се примирили?
Сега остава въпросът – защо
онлайн изданията си мислят, че ЗАПСП е написан само за красота – дали защото не
знаят за съществуването му, или защото всеки, чиито права са нарушени, махва с
ръка и си казва „майната му”. Крайно време е авторите в България, независимо
дали говорим за артисти, художници, фотографи, писатели или за прости блогъри
като мен, да започнат да търсят правата си, защото докато някой не създаде
трайна практика, състояща се в преследването на нарушителите на авторски права
и наказването им, този хаос ще продължава.
Диана Попова
Няма коментари:
Публикуване на коментар